ЛЪ̀ГАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от лъжа и от лъжа се. — Ще лъжеш, а? ... То като остане с лъгане — и аз мога... Ц. Церковски, ТЗ, 139. Те могат да правят всякакъв вид злодеяние, като скверност, пиянство, лъгане и пр., без да им стане мъчно и даже без да ся смущават от тях. ИЗ, 1877, 297. — „Че още ли мома стоиш, / мома стоиш, света гориш, / .., / мене лъжеш за лъгане, / други лъжеш за земане.“ Нар. пес., СбВСтТ, 509.