ЛЮ̀СПАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Люспест, люспен. Никой человек не може да изброи разните видове на люспавите стада, които живеят вътре във водния този свят. Пч, 1871, кн. 2, 26. Рибите, что живеят във вода от море или от река и езеро, па са люспави. Ив. Богоров, КГ, 64. Краката ѝ [на яребицата] са къси и горе биват космати, а долу покрити с люспава кожа. Т. Икономов, ЧПГ, 29. Тии [змейовете] имали крила и опашки, носили люспави дрехи. Христом. ВВ I, 26.


Източник: Речник на българския език (онлайн)