ЛЮ̀СПИЧКА ж. Малка люспа; люспица. Изведнъж [мишката Сивушка] нещо я чукна по главичката. Вгледа се люспичка от жълъд. Откъде ли е паднала? О. Василев, ДГ, 28. — Ние отгледахме малки пъпки, пълни с живот. Техните кафени люспички, макар и тънки, ще пазят сърцата им от студ и мраз. Елин Пелин, ПР, 111.


Източник: Речник на българския език (онлайн)