ЛЮ̀ТБА ж. Диал. Лютене; лютевина. — Стойте! Тази работа с лютба не става. Не съм ви канил в конака да се свадите. Ив. Гайдаров, ДЧ, 119. Мома им [на сеймените] веле, говоре: / „ Това сос лютба не биват, / това сос сръдба не биват! / .. / Фърлейте редом на нишан; / кой ке ударит пърстенат, / той ке си бидет войвода.“ Нар. пес., СбБрМ, 328.