ЛЮТЍ безл. 1. Усеща се дразнене, парене, обикн. в очите, устата и под. Когато стигна до върха на петдесетметровата топола, ръцете му трепереха от умора, в очите му киселееше и лютеше. КС, 1963, бр. 266, 4. Миришеше силно на хрен, дори лютеше на очите. М. Грубешлиева, ПП, 274. В стърнищата голи / огньове димят, / .. / На пригор мирише, / горчи и люти, / и остро се диша, / на пустош лъхти. Т. Харманджиев, П, 36.
2. Прен. Разг. За време — студено е, щипе. Замръзнала е цялата река, само по средата изглежда, че ледът е слаб. Тая нощ, както люти, сигурно отлично ще замръзне. П. Вежинов, ЗЧР, 89.