МАГА̀Н м. 1. Машина за първична преработка на суровия памук, която отделя влакната от семената. От дума на дума стигнаха до машините и до големите печалби, които те даваха. И подхвърли Γатю да купят заедно дарак и маган. Г. Караславов, С, 97. Валцов маган.

2. Машина за преработване стеблата на захарната тръстика и за получаване на сок, от който се произвежда захар. Тръстиков маган, в чиито зъби са пъхнали прекалено много стебла, отказва да смила стръковете и навред хвърчат пръски и меласа, без нито капка сок да влиза в улея. Д. Вълев, 3, 164.

— От гр. μαγγάνι. — Друга (диал.) форма: манга̀н.


Източник: Речник на българския език (онлайн)