МАГАНЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Чистя памук от семената с помощта на маган. „Памукът плаче, защото го боли“ беше казала тя преди години на децата си .. Толкова време измина оттогава, но и до днес почнеше ли да магани памук, тя винаги си спомняше ония свои думи. Л. Михайлова, Г, 33.

2. Диал. Правя, работя нещо.

3. Диал. Бия, удрям, блъскам някого (Н. Геров, РБЯ III). маганя се страд.

— Друга (диал.) форма: мага̀ня.


Източник: Речник на българския език (онлайн)