МАГА̀РЕ мн. -та, ср. 1. Нечифтокопитно домашно животно от семейство коне, с голяма муцуна, дълги подвижни уши и къса козина, използвано обикн. за пренасяне на товар, като впрегатно добиче и рядко за месо. Equus asinus. Той му поръча да тури дисагите на магарето и да тръгне за село Войнягово. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 45. Доведе и той [Аврам Немтур] самият цял керван от натоварени коне, магарета и катъри, а след него пристигнаха още много товари. Д. Талев, ЖС, 276. Още в първите дни след пристигането си той [Ян Бибиян] се зае да помага на стария си баща. Двамата ходеха с магарето в гората и носеха дърва, които продаваха на пазара. Елин Пелин, ЯБЛ, 7. Като наближаваше [Теодосий] Търново, .., настигна го един непознат калугер, възседнал на магаре. Ст. Загорчинов, ДП, 232. През мегданя мина една сака̀, впрегната с магаре, а след нея — двама гранични войници. Й. Йовков, ЧКГ, 155. От дълбочината на един двор изрева магаре, после лавна куче... и пак тишина. М. Грубешлиева, ПИУ, 241. Атовете се ритат, магаретата патят. Погов. Бий самара, да се сеща магарето. Погов. Краставите магарета, през девет планини се подушват. Погов. Магаре магаре чеше. Погов. На момини порти всякакви магарета реват. Погов. Незван гост, готово магаре. Погов.
Прен. Разг. Грубо. За изразяване на отрицателно отношение, възмущение към мъж, обикн. груб, невъзпитан, своенравен или към непослушно, своенравно дете. — Ставай, магаре — изкрещя Михо, но момчето не мръдна и той, изтеглил се метър назад, с пълен замах на камшика го заудря по гърба. Д. Вълев, Ж, 44. После [Марко] го потири [сина си] до черквата, дето го предаде на изповедника поп Ставря с думите: „Отче духовниче, изповядай това магаре!“ Ив. Вазов, Съч. ХХII, 11. — Ама и ти си едно магаре — ядоса се изведнъж Смоляк, — как така се остави да те оплетат? — Знам ли? — каза Ханко и отново повдигна рамене. А. Гуляшки, ЗВ, 25. На ония магарета, дето плюскат царския хляб и само псуват началството, душицата им ще извадя. Л. Стоянов, Х, 88.
2. Само мн. Зоол. Род нечифтокопитни бозайници от семейство коне с къса козина и шия, с дълги подвижни уши, които живеят на стада. Asinus.
3. Прен. Подложка с железни крака или от сковани дървета, върху която се режат дърва, поставя се корито за пране, легло и др. под. или се използва вместо стълба. Отидоха в казармата да видят сцената. Направена от незагвоздени дъски, сложени върху дървени магарета, .., тя се държеше здраво на стената. Ст. Мокрев, ЗИ, 151. Тя отвори вратата на къщата и на пръсти излезе вън на двора. Обходи го, постоя, почуди се малко, па прехвърли плета по дървеното магаре и се изгуби в тъмнината. К. Петканов, ОБ, 191. Намести [Гана] коритото на магарето и натуря непраните дрехи. Ст. Даскалов, СЛ, 147.
4. Спец. Тънка дъсчица при някои струнни музикални инструменти като цигулка, виола, контрабас, китара, гъдулка и др., разположена до резонаторния отвор, на която са подпрени опънатите струни; магаренце.
5. Диал. Желязна подложка за огнище, обикн. трикрака и художествено обработена, върху която се слагат главните, за да горят по-добре. Селските цигани, .. тоже донасят подарък на младите, кой пристьоа (пирустия), кой дилаф, .., кой магаре за подпиране дървата на огъня. СбНУ IХ, 50.
6. Диал. Название на най-ниската, най-незначителната степен в групата на коледарите — този, който е определен да носи даровете. Трохоберът е носил торби и е събирал колачета, .. За подсмив трохобера са наричали магаре. СбНУ I, 2.
7. Диал. В детска игра — играч, който е язден или прескачан (Н. Геров, РБЯ).
◊ Дълги магарета. Разг. Детската игра „прескочи кобила“. Голяма е трагедията на хората с неизживяно детство .. И на тях им се иска да правят книжни лястовички, и на тях им се иска да играят ринги-ринги рае и на прескочикобила (дълги магарета). В. Цонев, Ст, 1965, бр. 1007, 3. Дълго магаре. Разг. Вид детска игра, при която половината участници се навеждат и се подпират един на друг в редица, а другата половина се качват отгоре им и се друсат, докато изброят до десет. Други момчета запрашиха към покритата каменна чаршия Али паша, .. Трети припнаха с бързи крачки по посока на широкото поле край Одринската казарма, където щяха да ритат до тъмно топка и да играят на „роби“ и „дълго магаре“. Г. Русафов, ИТБД, 74.
~ Белязано магаре. Разг. Неодобр. Човек, за когото има съставено недобро мнение и затова всички негови постъпки правят впечатление. Беснея като магаре от конски мухи. Разг. Беснея много. Бия докле <си> дойде магарето от вода. Диал. Бия извънредно много, безмилостно. Бия самара, да се сеща магарето. Разг. Говоря със заобикалки, намеквам за нещо, обикн. неприятно. Буридановото магаре. Книж. Обикн. в сравнение. За крайно нерешителен човек, който се колебае между две равносилни желания, възможности и под. Вързах магарето. Диал. Заспах. Вързах си магарето. Диал. Подредих си работата, подредена ми е работата. Де е магарето, де е камилата. Диал. За подчертаване на голяма разлика при сравняване на двама души или два предмета. Дърпам се (тегля се) като магаре на мост (лед); Запъвам се / запъна се (опъвам се / опъна се) като магаре на мост (лед). Разг. Проявявам много голямо упорство, инат; не отстъпвам, инатя се. Своите позиции той не обосноваваше и не можеше да ги обоснове, но от тях не отстъпваше, запъваше се като магаре на лед. Сл. Трънски, Н, 131. Дърто магаре; Дъртото му магаре. Разг. Употребява се за възрастен мъж, който се проявява, постъпва лековато, хлапашки, неподходящо за възрастта си. — Кирчо бе, дърто магаре, / не са с мене закачай, / че яз съм мома сгодена / за в друго село за момче. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 49. Ела да видиш къде ме е ритнало магарето. Разг. Грубо. Напразно се надяваш, няма да стане, да се осъществи. Живо ли ти е магарето, що се обеси лани. Диал. Подигр. За неуместно питане, въпрос. Изтърпявам / изтърпя като Настрадинходжовото магаре. Диал. Шег. Умирам. — Ще търпим, ще търпим — обади се пак дядо Добри, — докато изтърпим като Настрадинходжовото магаре. Г. Караславов, Избр. съч. II, 266. Инат като магаре. Разг. Много голям инат, много упорит човек. Варѝ го, печѝ го — все същият си е, инат като магаре. Инатя се като магаре. Разг. Инатя се изключително много. Предлагам му да дойде на театър, а той се инати като магаре. Инатя се (заинатя се) като магаре на мост. Разг. Инатя се много, силно. — Пазарлък, господин бирник, помагай и ти да стане. За гайда ми трябва [кожата], — отговори горският. — Дадох му два лева, качих му и два гроша, а той като се заинатил като магаре на мост и казал три лева... пара не снема. Н. Попфилипов, БД, 58. Ковал съм си магарето. Диал. Подготвил съм нещо, което ще правя, за нещо, което предстои. Кой те пита де си вържеш краставото магаре. Диал. Подигр. Не се намесвай в чужд разговор, в чужда работа; не се намесвай, когато не те питат, когато не те викат. Койчо от Койнаре с кривото магаре. Шег. Неизвестно кой (обикн. отговор на въпроса „кой?“, когато запитаният не иска да отговори направо). Магаре ги дриска. Разг. Грубо. За пари — когато някой лесно, без труд ги печели и не ги харчи разумно. Магаре да го оплаче. Диал. Грубо. Употребява се, за да се изрази презрение, яд, лошо отношение към някой умрял. Магарето умира и самара му изгнива до някога. Диал. За подчертаване, че времето, случката, за която се говори, са минали отдавна. Мисля като магаре без слама. Разг. Много съм загрижен, в тежко положение съм. Мия главата на магарето. Върша нещо безполезно, неразумно. На две магарета искам да се возя. Диал. Стремя се да угодя на две противни страни. Уж и ходжата беше против училището, убеждаваше селяните да не работят на постройката, пък един ден се разчу, че и той се запретнал да бърка вар .. — На две магарета искаш да се возиш, ходжа, ама дѐ бакалъм! Б. Несторов, СР, 164. На две (три) магарета <кош> слама (плява, сено) не мога (не зная, не ме бива) да разделя. Разг. Подигр. Не мога, не умея да свърша нещо; некадърен съм. Той отваряше уста и потичаше оня поток от думи, които книгата не търпи и които трябваше да я убедят, че тя е нищожество, че е луда, .., неспособна да раздели сено на две магарета. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 392. Той на две магарета слама не може да раздели, та ще ти тълкува образи. П. Незнакомов, СНП, 175. — Вече нищо няма да ми хортуваш за парите си. Ако искам, мога да ти ги върна, ама няма да ги върна .. На две магарета плява не може да раздели, тръгнал сметка да ми иска. Д. Немиров, Б, 97. Натоварен като магаре. Разг. Натоварен (съм) изключително много, нося много неща наведнъж. Нашето магаре от таз<и> песен умря. Разг. Подигр. За някого, който пее фалшиво, лошо. Не зная да дам на едно магаре вода; Не зная да напоя магаре. Диал. Не мога, не съм способен за нищо, некадърен съм. Не си зарязвам / зарежа (оставям / оставя) магарето в калта (в батака, насред пътя). Разг. Пазя си интересите, умея да си защитавам интересите, да запазя това, което имам, което съм придобил. Отново се учуди, че шефът му не каза нищо — той сякаш не го чу. Не беше от тия, които оставят магарето си в калта, би му възразил грубо, без да държи сметка прав ли е. К. Колев, М, 81. Бай Захари вика: „Ами винцето два пъти с вода го кръщаваш и пак за винце го даваш.“ Бай Захари, той не си оставя магарето в батака... Д. Бозаков, ДС, 92. Остригано (подстригано) магаре. Разг. Подигр. 1. За човек, който е лошо, несръчно подстриган или облечен. — Та ти си се облякъл в граждански дрехи. Хи, хи, хи! — закиска се Минтан, .. Сега вече приличаш на подстригано магаре. Хи, хи, хи! К. Петканов, ДЧ, 143. 2. За човек, който се е подстригал през месец март, т. е. когато стрижат магаретата. От ат (кон), <та> на магаре. Разг. В съвсем неизгодно, в по-лошо положение в сравнение с това, в което е било. — По-скоро под влака ще се хвърля, но в текезесето не отивам. От ат — на магаре! М. Марчевски, П, 209. Отбира ли <ти> магаре от магданоз. Диал. Пренебр. За прост, ограничен човек, който не може да разбере нещо по-хубаво, по-добро. Още не седнал на магаре, замахнал <с> крака. Разг. Ирон. За човек, който, преди да е постигнал нещо, прави планове какво ще върши след това. Утре ще пукне пушка в Балкана и ще ни завари, че още не сме решили въпроса: република ли да бъдем... А нас ни чака работа сега... Още не седнал на магаре, замахал крака... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 41. Прилича ми (отива ми) като на магаре седло. Разг. Ирон. Не ми отива никак, съвсем не ми прилича. Приляга ми като на магаре ер. Диал. Ирон. Обикн. за неподходящо за някого облекло, накит — никак не ми прилича. Продавам / продам магаре за кон някому. Разг. Излъгвам, измамвам (някого). Разбирам (отбирам) колкото <като> магаре от военна музика (от кантар, от кладенчова вода, от псалтир). Разг. Подигр. Не разбирам, не отбирам никак, нищо. Рева като магаре. Разг. Рева, плача много силно, високо. Ритнало я магарето. Диал. За момиче — замомяло се е, личат му вече, порасли са му гърдите. Седи, седи и (па) на магарето чуш казва. Диал. Подигр. За човек, който съвсем неочаквано казва нещо неуместно. Скачам като магаре от конски мухи. Разг. Подигр. Ядосвам се, нервирам се много. Слязъл от коня и се качил на магаре. Разг. За човек, който се е лишил от нещо ценно и попаднал на по-лошо. Става / стане магаре за кон. Разг. Има голяма загуба от нещо, защото не е равностойно на това, което е дадено. Тогава той си смени и колата, и вилата, ама цялата работа стана магаре за кон — едното не върви, другото не стои. Стоя (гледам) като магаре в параклис (пред иконостас). Разг. Ирон. Стоя, гледам глупаво, без да разбирам. Стоя (мисля) като магаре на празни ясли. Разг. Ирон. Стоя, без да разбирам какво правят другите, без да върша нещо. Тръгнало ми е магарето низ бърдо. Диал. Не ми върви, нямам сполука. Търся от умрялото магаре петалата. Разг. Ирон.; Тража от мъртво магаре пльочи. Диал. Ирон. Върша нещо безсмислено, искам да постигна нещо невъзможно. Хващам / хвана магарето за самара. Разг. Успявам да се справя с някого, да надвия някого. Човек от магаре падне, та (че) пак се сбърка. Разг. Шег. Казва се за човек, който иска да се извини и да омаловажи объркването си. Що ще магаре на сватба. Диал. Подигр. За учудване от нещо неуместно, нередно. Яко е <и> магарето. Диал. Подигр. В отговор към човек, който се хвали, че е силен, че е юнак. Я си карай (води) магарето. Диал. Грубо. Гледай си своята работа и не се бъркай в чуждите работи. — Млади момко, защо си тъй тъжничък? Какво се е случило? Онзи, както бе захапал цигарата си, изгледа бай Анчо с бялото на очите и изръмжа: — Я си карай магарето! И. Петров, ПР, 148.
— Вер. от гр. γομάρι 'товар'.