МАГАРЕТА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който се грижи за магарета или кара магарета. Тодор Александров продължава да праща из разни градища магаретари, които оставяли клетите магарета сред мегдана, за да изхвъркнат подир малко с натоварения взрив и избият всичко наоколо. Хр. Бръзицов, НЦ, 316. Пак се опитах да възстановя едно първо пътуване из тия места — с калта, с излепените от глина коптори на добруджанските селяни, с вика на магаретарите, продавачи на вода за пиене из безводната равнина. ЖД, 1967, кн. 7, 1. Да разсъждава може той цял век / върху въпроса: кой — дали юларя / или магаретаря / завеждали били на водопой. К. Христов, ЧБ, 214.
2. Диал. Човек, който носи дърва от гората.