МАКЕДО̀НЕЦ, мн. -нци, м. 1. Човек, роден или живеещ в географската област Македония, разположена в централната част на Балканския полуостров. През това време влазят в полукръга българи и българки от разни краища на България: мизийци, тракийци, македонци. Ив. Вазов, Съч. III, 241. Гоце, .., обикаля вече по вратите на интелигентни македонци в София и настоява за издаването на един вестник. Π. Κ. Яворов, Съч. II, 180. Дядото е македонец, някогашен легионер в Белград с Раковски и Левски. Н. Попфилипов, РЛ, 47. Сегашното въстание в България, .. доде да покаже още и това, че у българина любовта към отечеството му .. не е изгаснала нито в колибата на гордия мизиец, нито в къщата на юначния тракиец и храбрия македонец. НБ, 1876, бр. 4, 13. Ханът беше пълен с посетители, .. Тук имаше и софийски шопи, и македонци, и цинцари, и разни други типове. З. Стоянов, ЗБВ I, 332. Румелиец, македонец да няма. / Българи сме, една челяд голяма. П. Р. Славейков, С, 27.
2. Гражданин на Република Македония (Бивша югославска република Македония).
3. Обикн. мн. Истор. Членове на изчезнало древно племе, близко по произход с елините, населявало земите в централната част на Балканския полуостров и основало своя държава, просъществувала от V до II век преди н. е. Македонците на Александра Велики влязоха в Гордия, столицата на фригийците. А. Каралийчев, ПГ, 81. Опрени на новия военен строй и силната си войска, македонците в кратък срок завладели Тракия и включили в Македония редица цветущи гръцки колонии по нейното крайбрежие. Ист. V кл, 1965, 96. Името Македония е тясно свързано с името на племето македонци и границите ѝ, с разширяването на македонското царство. П. Делирадев, БГХ, 14. Първен юдеите били под властта на персидските царе, после паднали под властта на македонците, които превзели персидското царство. Д. Манчев, НН (превод), 46. Той [цар Александър] смело нападнал на неприятеля .. В това сражение македонците съвръшено разбили персидската войска. Г. Йошев, КВИ (превод), 82.