МАЛЧУГА̀НЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал.-гальов. от малчуган. Когато се връщаше от полето уморен от работа и неизбежните тревоги в бригадата, той винаги си представяше, че на вратника или на прага ще го посрещне с протегнати ръчички някое малчуганче. И. Петров, НЛ, 156. Още на втория ден след пристигането си той [Камберов] наби жестоко с тежкия си бастун насред улицата житарския търговец Павел Манасиев за това, че пред него бе дръпнал за ухото едно малчуганче, което случайно го бе засегнало с парцалената си топка. А. Гуляшки, Л, 8.