МАМАЛИГА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Простонар. Пренебр. Пренебрежително прозвище на румънец (свързано с представата, че се храни предимно с мамалига). Радиото съобщи подробности за преврата, извършен в Румъния. Било образувано ново румънско правителство, което минало на страната на Съветския съюз и обявило война на Германия .. Съюзници! — процеди Килев презрително и заканително. — Мамалигари! Ще платят те за тази измяна! Г. Караславов, Избр. съч. V, 206-207. — А защо ида, ако питаш — ида, че ме извадиха посред зима от службата му, проклети мамалигари. Ив. Вазов, Съч. VI, 47.
— Рум. mămăigar.