МА̀МИНКА ж. 1. Разг. Умал.-гальов. от мама1; майче, мамичка, мамче. Маминка ходела на училище да учи малките дечица, а татко си стоял вкъщи, писал малки хубави песнички за дечицата, пишел и големи приказки за големите хора. О. Василев, ЖБ, 249. — Кажи на маминка да не се тревожи и да се укрие с Норето при баба Петра, но ти не се мяркай там. Ако стане опасно, тогава чак се прикрий и ти. П. Здравков, НД, 225.
2. Баба по майчина линия. Жанет се опита да хване котенцето, .., но се чукна ο масата, захленчи и отиде при баба си. — Нищо, нищо, миличко! Дай маминка да целуне главичката. М. Грубешлиева, ПП, 226.