МАРЍНА ж. Книж. Военно-морският флот на една държава. Там [в Цариград] той [Ст. Богориди] известно време бил домашен учител по френски на децата на богати гръцки семейства, а по-късно постъпил на служба в марината. Т. Жечев, БВ, 29. Петдесетина моряци заболели от отравяне; те са били нахранили преди заболяването си със .. супа от консервирано месо, което им било доставено от управлението на марината. БД, 1909, бр. 22, 3. При Скагерак се срещнаха марините на Англия и Германия.
— Ит. marina през фр. marine. — В-к Българска дневница, 9. Х.1857 г. (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици, ГСУ, 1960, 231).
МАРЍНА, мн. няма, ж. Събир. Диал. Множество от стари и болнави овце, множество марии заедно.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.