МАРИНЀРИН, мн. маринèри, м. Остар. Книж. Маринер. Сега знае сякой маринерин, .. колко мъчно и почти нвъзможно, по причина на годишните ветрове, бива това плувание за ония, които плуват на права линия от Европа и обратно, от западна Индия за Европа. П. Кисимов, ОА I (превод), 98. Най-подир, като видял, че напразно време губи и памят мъти, пратил за маринерина, комуто казал за да напише някой дума. Ч, 1875, бр. 8, 356.