МАРИНО̀ВАН, -а, -о, мн. -и. Готв. Прич. мин. страд. от мариновам като прил. Който е в марината. Виктория, като всеки гостоприемен човек, веднага го покани да остане на обед, имала мариновани гъби и разни други деликатеси. К. Калчев, СТ, 68. Жената на учителя обяснява на своята сватя най-сигурния начин за запазване на маринованите патладжани от мухъл. Св. Минков, РТК, 108. Освен тенекиите със сирене, в зимниците лежаха и тенекиите с мед, рачел и маринована пъструга, белуга, есетра, моруна, чига и др. Д. Казасов, ВП, 59. Мариновани чушки.