МАРКУ̀Ч м. Гумена или пластмасова тръба за преминаване на течности или газове. Те миеха бързо, единият теглеше двуколката и развиваше маркуча, другият работеше с маркуча, силна струя вода помиташе отпадъци по платното и тротоара. Й. Радичков, СР, 219. Напусна безшумно стаята и отиде в килера. В мрака, .., напипа маркуча върху бурето и смукна два-три пъти. Д. Вълев, Ж, 15. Сгъстеният въздух засвистя оглушително през дебелата гума на маркуча, заблъска като разлютен вятър в стените на тунела, в хората. Т. Монов, СН, 40. До тезгяха, .., седеше, подвил дългите си нозе, Абу Талиб. Той беше захапал маркуча на наргилето си и равномерно, съсредоточено го надуваше. Ст. Дичев, Р, 78-79.
— От перс. през тур. marpuç.