МА̀РЯ, -иш, мин. св. ма̀рѝх, несв., непрех. и (рядко) прех. Диал. Грижа се, тревожа се, безпокоя се за нещо или от нещо. Потоци хора спреварят се, махат с ръце и вървят — никой не се спира да погледне наклякалите евреи. Мари ли някой за камъните, заседнали по бреговете на реката ? П. Тодоров, И II, 11. Кръгът около него ставаше от миг на миг по-тесен, а той, без да мари, че едва вече може да си движи ръцете, продължава да гали със своите погледи ту тоя, ту оня слушател. СбЦГМГ, 58. Родителите малко марят за тая болест [лошата кашлица], та затова и часто го пащат. Лет., 1871, 136. Само бяла Неда сърпът не оставя, / почив и похапка — кой за тях ти мари. Π. Π. Славейков, Събр. съч., I, 165. Пият пелинеца си те и разговарят / изтежко, а онези — не щат ни да ги марят, / които и да са. К. Христов, ЧБ, 240.