MACА̀Л м. 1. Разг. Забавен, къс устен разказ с остроумен завършек, често с вулгарна отсянка; анекдот, виц. Той слушаше или разказваше, .., сладострастни турски анекдоти и весели масали. Ив. Вазов, Съч. Х, 115. Разкикотиха се и събеседниците му [на Емин ага] и де от угода, де от увлечение всеки безсрамно се впусна да разправя масали и харемски истории. Ст. Дичев, ЗС II, 286. Кмета, .., разказваше забавни неща из руската война и някои мазнички масали из живота в Букурещ. Т. Влайков, Съч. III, 26. Между дяконите имаше един такъв недомаслен, .., бръщолевеше малко български, и коконите го туряха да им приказва масали за българите и те умираха да са смеят, като им приказваше таквиз неврели-некипели. Г, 1863, бр. 5, 38.
2. Рядко. Измислена случка; измислица, небивалица, анекдот.
— От араб. през тур. masal.