МАСЍВ м. 1. Голямо и цялостно планинско възвишение или обособена част от планина. В центъра на Балканския полуостров се издига един от най-величествените му масиви — Рила. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 55. Недалече надясно се виждат ниски планински масиви, залесени предимно с великолепни борови гори. Г. Караславов, Избр. съч. III, 204. Топло слънце огряваше полегатите склонове на Средна гора и полите на родопските масиви. Л. Стоянов, Б, 49. На юг хоризонтът бе заграден от блесналите снежни масиви на Рила и Родопите, а пред нас постепенно се разтваряше равнината на Тракия като безпределна градина. К. Константинов, П, 49. Главна област на разпространението ѝ [на бялата мура] са Рило-Родопският и Пиринският планински масив. М. Тошков и др., HP II, 92.
2. С несъгл. опред. с предл. н а. Голям предмет или предмети, обикн. видени в неясни, недобре очертани контури; маса2. Небето беше теменужено; ..; между очертанията на две пинии в дъното тъмнееше масивът на Акропола. Ст. Дичев, ЗС I, 312. Ето я и улицата, където живееха бандитите, ето го и големият тъмен масив на зданието. П. Вежинов, СО, 128.
3. С опред. Обширно пространство, обикн. с еднородна растителност. Отсреща, като стена, тъмнееше горският масив, .., тая гора оцеля благодарение на своите сърни и глигани, поради което се превърна в един от най-големите ловни резервати на страната. Ст. Поптонев, НСС, 109. Навсякъде отбелязаните местности се обгръщат от зелени горски масиви. Е, 1979, бр. 20, 3. Защитните пояси между цеховете, .., и жилищните квартали трябва да бъдат плътни масиви от ниска и висока растителност. ВН, 1959, бр. 2438, 2. Този тор [компостът] е особено полезен за зеленчука и за тревните масиви. ВН, 1961, бр. 2947, 1.
4. Рядко. Въздухообразно, течно или твърдо еднородно вещество в голямо количество, в голям обем, съсредоточено на едно място и образуващо едно цяло; маса2. Морето беше все така мътнозелено, притихнало под сивата мрежа на дъжда. Само на хоризонта, ниско над водите, фантастично светлееше ивица синева, притисната от белите краища на облачния масив. Ем. Манов, БГ, 116.
5. Рядко. Обикн. с опред. Множество хора, образуващи някакъв колектив, някаква прослойка, част от обществото въз основа на нещо общо, на някакъв общ признак; маса2. Царската диктатура маневрираше не без изкуство между властогонския устрем на партийните течения и очаквателната неподвижност на безпартийния масив. Д. Казасов, ВП, 585.
6. Спец. Материал (дърво, камък и под.) във вид на един еднороден къс, едно цяло. Той тръгна към дървото и клекна. Масив — розови жилчици лъкатушеха, бели тебеширени кръгове се виеха в дълга сложна спирала. Разбира се, евкалиптос! Б. Йосифова, БЧМ, 210. Обърна се [дъщерята] към майка си и авторитетно пришепна: — Мамо, това е истински масив. Не е фурнир! Къде ли го карат? М. Грубешлиева, ПП, 33. За да се даде по-голяма здравина и практичност на мебелите и строително-столарските изделия, някои от съставните им конструктивни части се изработват от масив, като например крака на шкафове, маси. М. Тодоров и др., ТМСС, 286.
7. Геол. Интрузивно тяло със средни размери. В 1937 г. Р. Балк въведе термина масив. С това име той означава интрузивни тела със средни размери, а именно с напречно сечение от 16 до 32 км2. Г. Георгиев, П, 143.
— От нем. Massiv или фр. massif.