МАСКЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от маскирам и от маскирам се като прил. 1. Който е с маска (в 1 знач.) на лицето или с маскараден, карнавален костюм. В разкошно декорирания салон, напоен с парижки парфюми, .., се движеха маскирани девойки. Хр. Смирненски, Съч. III, 184. За да не се познават един друг, те си поставяха маска на лицето .. Маскираните хора бяха от различни краища. Ив. Унджиев, ВЛ, 337. Опитах се да се промуша без пари [на представлението], но напразно. Един маскиран шкембест човек на три пъти ме блъсна и аз си останах вън. Ст. Даскалов, БП, 35. Във Воло, в Тесалия, троица маскирани човеци влезле в продавницата на един фурнаджия и пробождат него, жена му и слугата му с ножове. НБ, 1877, бр. 72, 278.
2. Воен. Който е скрит, прикрит с различни приспособления, за да не бъде забелязан от неприятеля. Зад хълмистите възвишения съгледвачите бяха открили маскиран български отряд. Д. Линков, ЗБ, 20. — По долината на тази река могат да се концентрират най-малко четири дивизии .. — Да! .. — Има широки полета за летища и маскирани лагери. Д. Димов, Т, 207. // Разш. Който е прикрит, скрит от погледа. Вълкът е много кръвожаден хищник .. В капани и маскирани трапове мъчно влиза. За избиването му се организират хайки от най-смелите ловци. Зоол. VII кл, 1965, 132.
3. Прен. Чиито действия, намерения, отношения са скрити, чиято истинска същност е прикрита. Маскиран демагог. Маскирано лицемерие. Маскирана подлост.