МЕГАХЀРЦ, мн. -и, след числ. -а, м. Физ. Единица за измерване на честотата на високочестотен променлив електрически ток, равна на един милион херца. Огромен обхват честоти, измерван с десетки мегахерца, заемат в етера сигналите на радиолокаторната станция. НТМ, 1966, кн. 211-212, 55. Всеки телевизионен канал има честотна ширина от 8 мегахерца. НТМ, 1961, кн. 9, 27. Радиопредаванията от автоматичната междупланетна станция се извършват на честота 922.8 мегахерца по команди от Земята. РД, 1961, бр. 44, 1.