МЕГДАНЛЪ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Мегдан, площад. Пред него се отвори празно пространство, един безкраен и грозен мегданлък. Ив. Вазов, Съч. III, 85. Где скиташ там из оня мегданлък? Д. Подвързачов, Б, 109. — Днешний Цариград не може да даде ни най-малко понятие за стария, който с великолепните си здания, памятници и площи (мегданлъци) превъзвишаваше светската столица. Б. Димитров, А I (превод), 47.
— От тур. meydanlık. — Други форми: мейдалъ̀к и мейданлѝк.