МЀДЕНО. Нареч. от меден. През целия ден, възбуден, медено усмихнат, с трескави очи, Бъбреков скита из улиците на градчето. Челкаш, ОП, 11.

Сладко и медено ми е. Разг. 1. Много сладко, вкусно ми е. Та той [Тъкачев] не за вечерята беше дошъл. Та той беше тук заради нея, заради Станка и каквото да сложат на софрата, ще му бъде сладко и медено. Г. Караславов, ОХ I, 147. 2. Много приятно, много хубаво ми е. — Е, ако не вярвате, идете вижте спи ли Нонка дома му, като ягне на припек. Доведе я баща ѝ от града, снощи по късно, да не видят хората .. Хайде, да им е сладко и медено и на двамата. Г. Райчев, ЗК, 100.


Източник: Речник на българския език (онлайн)