МЕКУША̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Мекушав. Българете, ненавикнали да глядат да ся тъпче земята им от мекушати гърци, стават гърделиво, та ги изгонват вън от пределите на България. Д. Войников, КБИ, 67.
