МЕНХЍР м. Обикн. мн. Археол. Праисторически мегалитен паметник с култово предназначение във Франция (Бретан), Англия и др. във формата на вертикално побит камък или каменен стълб, висок до 4 – 5 м. Наименованието менхир се употребява за изправен камък. Л. Цонев и др., МБ, 10. Менхирът е стълбовиден каменен блок, забит вертикално в земята. Има разнообразни вариации: монолитен, двуетажен, с пробит отвор. Т. Тодоров, БСКН, 1201. Мегалитните паметници са долмени, менхири и покрити галерии. СбНУ ХVIII, 659.
— От бретонски menhir ‘дълъг камък’.