МЀНЦИ мн. Разг. Медни котли; медници, бакъри. Отгоре се зададе една забулена жена с кобилица на рамо. Менците се люшкаха и звъняха. А. Каралийчев, ПГ, 130. Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата / и навалица заварих да се трупа от махлата. П. П. Славейков, ЕП 1907, 123. Кавал свири на поляна, / на поляна край горица; / млада, хубава Стояна / търчи с менци за водица. Хр. Ботев, Съч. 1929, 24. Тръгнала йе Дена, мамо, / за вода студена, / .. / Менците ѝ светат, мамо, / като посребрени. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 162. ● В съчет. с напивам. Народен обичай, при който мъж, ерген отпива вода от менците на мома, която харесва, за да изрази чувствата си. И уж се сърди, като я задяват дружки, че си дала менците да ги напие мечкарят и той ѝ казал с добром — силом ще я взема догодина. П. Тодоров, И I, 28. Надпреваряше [Иван Шопа] ги, напиваше им менците, цалуваше ги, искаше им ябълки, .., щипеше ги. Π. Р. Славейков, Избр. пр II, 39.