МЕНЯ̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Размѐнен. Българите, .., които така радостно посрещнаха освобождението си, знаеха и да го използуват, като се нафърляха във всевъзможни користни спекулации. Наотвориха се особено много „менялни лавки“. Ив. Вазов, Съч. ХI, 45. Тие диваци донесле със себе си кокосови орехи и други потребни за уморените мореплаватели неща. Между едните и другите произлязла менялна търговия. Знан., 1875, бр. 19, 301.
— От рус. меняльный.