МЕРА̀Ч1 м. 1. Човек, който се мери добре, който улучва при стрелба или хвърляне на камък, топка и др. Замервах го с камъни, ала бях слаб мерач и не можах да го улуча. К. Момчилов, ЗК, 31. Юнашеството българско в тях е останало, те [помаците] са .. най-добри мерачи с пушка — крушумджии. ДЗ, 1868, бр. 37, 137. Не знам, царице, / от где е Ваша милост и дали / по вашите места ще се намери друг / такъв мерач, непогрешим в стрелбата .. / .. / Щом вдигне лък и мигом поразява. Г. Райчев, ЕЦ, 73. Кротък е. Не го вълнува / даже футболният мач. / Нито бяга, нито плува, / нито е добър мерач. М. Лъкатник, ВП, 30. Йовко е добър мерач — / снежни топки мята ловко. Цв. Ангелов, СГ, 176.
2. Воен. Войник от танков или оръдеен екип, който насочва оръдие и под. за точна стрелба. Настана оживление. Бързо артилеристите заеха местата си. От ръка на ръка преминаха тежките снаряди и запълниха дулата на оръдията. Мерачите още веднъж провериха мерниците си. Ив. Мартинов, ДТ, 172. — Готово! Оръдейният командир повдигна редките си вежди. Не му се виждаше възможно младият неопитен мерач да премери така бързо оръдието. П. Вежинов, ВР, 75. Мой роднина служеше по това време в Берковица, беше мерач на гаубица. Й. Радичков, ББ, 170. Мерач на танк.
МЕРА̀Ч2 м. Лице, което мери, измерва нещо по длъжност или в даден случай. Досега трябваше да измерят мерата, та всеки да знае къде ще си блъска главата .. Срещнаха ли се пет души, веднага започваха: —Мерачите и днес не дойдоха. К. Петканов, СВ, 132. — Отиде ми земицата! — продума дядо Адам и се загледа подир мерачите. Младият учител бос, със запретнати крачоли, газеше росната трева, след него съскаше желязната рулетка. А. Каралийчев, В, 15. Но със секретаря на селсъвета той жадуваше отново да се срещне и изясни. Затова, след като пак подвикна на копачите да си гледат работата, той прекоси лозето и догони мерачите откъм долната страна. Ст. Даскалов, СЛ, 159. Отмериха дърва на няколко души и дойде ред на жената. Тя се завъртя около мерача и започна нещо да мърмори под нос. К. Петканов, В, 127.