МЀРГЕЛ м. Минер. Микрозърнеста утаечна скала от варовикови и глинести материали, използвана в строителството, за производство на керамика, цимент и под. Ако глината по тегло е от 20 до 55% от общата варовита маса, скалата се нарича мергел. Гр. Николаев и др., ОГ, 49. Една дрезина с девет вагонетки минава долу с купища от разбит синкавосребърен мергел. Къс от облачното небе лежи над долината, в която тътне задавеният шум на строежа. З. Сребров, Избр. разк., 194. Миналата есен [миньорите] удариха на мергел. Кирките отскачаха назад и дръжките им цепеха дланите до кръв. Л. Михайлова, Ж, 107. Качеството на цимента зависи не само от употребеното гориво, но до голяма степен и от суровината — варовика и мергела. ОФ, 1961, бр. 5142, 2. Фаянсовите предмети се приготвят от бяла глина и мергели. Хим. VII кл, 1950, 74.
— Нем. Mergel.