МЕРДЖА̀Н1 м. Остар. и диал. 1. Обикн. ед. Корал. Перо със златен варак трептеше на главата ѝ, на гушата ѝ имаше гердан от ален мерджан, на ръцете ѝ дрънчаха гривни. Й. Йовков, СЛ, 109. В Средиземно море живее червеният благороден корал (мерджанът), който се използва за украса, за направа на гривни и огърлици. Д. Славчев и др., БМ, 43. Търговците в Индия са принадлежале на третята каста (Вайшас); тия са меняле, продавале и купувале скъпоценни камене, мерджан, слонова кост. Знан., 1875, бр. 5, 76-77. Остров Корсика съставлява сам по себе една провинция ..; край морето от тоя остров ся лови и хубав мерджан. Ив. Богоров, КГ, 112. Аз от морето пяна взех / снага да ѝ сторя; / мерджан за устни взех и снех / за поглед зрак отгоре. П. Р. Славейков, Ч, 1875, кн. 5, 229.
2. Ед. и мн. Мънисто, зърно от корал. Той [Джевдет] беше опасан с багдадски шал, .., а до пищова — една сребърна харбия, и над тях — ятаган .., големи колаци, обковани със злато и мерджани. Ц. Гинчев, ГК, 376-377. Тука [на изложението] ся вижда неизказано число от скъпоценни камъне, маргарит и мерджани. Лет., 1874, 230. Та оттам света хаджийка / да се върне с армагани: / тебе златен кръст на шийка, / на герданче от мерджани. Π. Π. Славейков, ЕП 1907, 103. На ката плитка по ялтън, / на ката ялтън по мерджан. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 115. // Само ед. Събир. Много такива зърна, обикн. нанизани на връв като огърлица. А отпред моми засмени / за вода прихождат тамо / със кобилица на рамо, / .. / Огърлици се люлеят / и с мерджан и наниз греят. Ив. Вазов, В, 14. Природата по тие места [тропическите области] е дотолкова богата, щото на човекът не остава нищо друго, освен да лежи и да яде, .. ако у тамошния царчец са не появи желание да добие от европейците няколко върви мерджан. Знан., 1875, бр. 22-23, 342.
3. Обикн. мн. Наниз — огърлица или гривна от ситни червени мъниста, обикн. от корал. И да ми купиш за бели раце, мило либе, / за бeли ръце, аляни мерджени. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 540. Дядо Герги в Габроо замина, / на булка мерджан да купи. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 270. Та си фърли жъта дуня, / та удари бела Неда, / удари я у плещите, / та ѝ скина мерджането, / попадаа по земята. Нар. пес., СбНУ ХLV, 374. Море Недо, мила керко! / Кам ти, Недо, мерджаните, / мерджаните от грлото? Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 195.
4. Като прил. неизм. обикн. в приложение. Аленочервен; мерджанен. Мико момиче, / .. / Пустите твои / две али устни, / устни мерджани — / кой ще ги кусне, / кусне, примами? Ц. Церковски, Съч. I, 162. Девойче, девойче, / .. / Аз ще стана белий камък, / вдън морето ще се скрия, / ще изпусна мерджан пламък. Ц. Церковски, Съч. I, 156. Седлото му [на коня] й позлатено — / с мерджан камък оковано. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 45.
◊ Див (червен) мерджан. Диал. Френско грозде; мерджан грозде. Мерджан грозде. Диал. Френско грозде; див (червен) мерджан.
> Червен (ален и под.) като мерджан. Обикн. за устни — много, ярко червени, алени. У лицето малкият Дичо приличаше на Рада и по очите, и по трепките, по устата .. малки, па червени, като мерджани. М. Георгиев, Избр. разк., 85. Той я гледаше все такава, ..: с лице пламнало, .., с алени като мерджан устни. Ив. Вазов, Съч. VII, 124.
— От араб. през тур. mercan. — Други форми: мереджа̀н, мержа̀н, мерджѐн.
МЕРДЖА̀Н2 м. Бодлив храст от семейство картофови с червени цветове и плодове, разпространен предимно край пътища, огради, като жив плет. Lucium halimifolium.
— От араб. през тур. mercan 'корал, червен'.