МЕРДЖА̀НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. 1. Който се състои или е направен от мерджан, от корал; коралов, мерджанов, мерджанлия. Тук [на морското дъно] гледа мореходецът постеля (ред) от миди, там пак .. мерджанени гори. Ч, 1872, кн. 13, 685. И с ръце в мерджанени гривни / прегръща [Елица] потисник народни [Чоки]. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 63. То не било мерджанен ѝ гердан, / я най било камък безценово, / как са скъса — земята се лъсна. Нар. пес., СбГЯ, 60.
2. Който е аленочервен като мерджан, корал; коралов, мерджанов, мерджанлия. Мерджанени устници, големи очи и високи и яки гърди — ето каква е коприщенската жена. Л. Каравелов, Съч. II, 27. Д-р Татарчев, .., беше цял неузнаваем! .. Устните му — мерджанените някога — сега са пръстени. А. Страшимиров, Съч. V, 301-302.