МЕРДЖА̀НЧЕ1, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от мерджан1. ● Обр. Момичетата се спуснаха из храсталаците да берат горски ягоди. Целият път беше осеян с тия червени мерджанчета, дето се топят в устата като медени капки. Л. Галина, Л, 95.
— Други форми: мерджѐнче, мержа̀нче.
МЕРДЖА̀НЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. 1. Хризантема.
2. Змийско грозде, гърличе.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Други форми: мерджѐнче, мержа̀нче.