МЕТИЛЯ̀В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е заразен от метил1 (във 2 знач.). Овцете пък, коя метилява, коя мушната от рогата на някой пощръклял вол — изчезнаха и те. Кр. Григоров, ОНУ, 35. А он вместо овен закла една метилява овца, та на Коста два дни му текоа лиги от устата. Й. Радичков, СР, 97. А пък то, пустите очи биле от вълк, та старецът гледал на кървнина и рекъл: „Сине, тиа овце са метиляви, да ги олупаме?“ СГ, 1894, кн. 1, 391. Метиляво стадо.
2. Обикн. за трева по влажни, мочурливи места — по който се срещат ларви на този паразит. Трева пасат [шилетата] метилява, / вода пият варовита. Нар. пес., СбВСтТ, 528.