МЕТЛЀЯ, - eѐш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. метля̀л, -а, -о, мн. метлeл̀и, несв., прех. Диал. Върша, мятам нещо бързо. Кога грабнеше вилата на хармана, вятър, вятър, тъй метлееше. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4.
