МЕТОВЯ̀НИН, мн. метовя̀ни, м. Остар. Крепостен селянин, който обработва манастирска земя. — Право е — потвърди и Коложега. — Нямаме болярин. Нито сме парици, нито манастирски люде, метовяне, дето ги викат. Ст. Загорчинов, ДП, 80. Що е това, що ми ходи, / що ми ходи низ селото, / .. / Йой селяни метовяни! / Не е вампир, лю е лудо, / лю е лудо Неда люби, / Неда люби, на Неда дохождаше / Нединото прво любе. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 197.