МИЗЀРНИЦА ж. Руг. Жена, която прави мизерии (в З знач.). Поиска да мине, но старицата се изпречи пред нея: — Мизерница! — изсъска тя в лицето ѝ. О. Василев, Т, 194. — Махни се от οчите ми, мизернице! Значи и ти мислиш като него? Ти, която си се клела, че ме обичаш съвсем чисто. Св. Минков, РТК, 86-87.