МИЗЀРСТВАМ и (остар.) МИЗЀРСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Живея в мизерия, в немотия; мизерувам. Дошъл съм при моя тъст, защото нямам никакви доходи, и ако се наложи да се върна в София, семейството ми трябва да мизерствува. Ем. Станев, ИК I и II, 425. Дванадесет години тя [героинята Магда] се е борила в големия град с живота, гладувала е, мизерствувала е, но с труда си и с несломимата си воля е излязла победителка. Тя е станала знаменита певица. Ст. Грудев, ББ, 58.