МИКЍШ м. Диал. 1. Мекиш.
2. Външна рехава обвивка на пашкул. В трема на пата седи Стефана, облечена къщно: с басма на чело, препасала тънка престилка, в която разчепква пашкулен микиш. П. Тодоров, Събр. пр II, 400.
