МИКОРЍЗА ж. Бот. Съжителство, симбиоза на гъби с висши растения, при което корените им се свързват с гъбния мицел. Случайна симбиоза е и микоризата, при която корените на разни дървета (дъб, бук, бор и др.) се обвиват с мрежа от мицелиеви влакна на гъби. ПН, 1935, кн. 8-9, 134. Понякога между две растения се установява симбиотично хранене, при което те живеят в трайно съжителство .. Такива случаи има всред различни групи растения — .., между едноклетъчни водорасли и гъби (лишеи) и между висши растения и гъби. Последният случай е известен под името микориза. ОБиол. Х кл, 26.
— От гр. μϑκης 'гъба' + ρίξα 'корен'.