МИКРО̀Б, обикн. мн. микро̀би, м. Малък невидим с просто око организъм от растителен или животински произход, носител и причинител на заразни болести, гниене и др. Около нас кипи невидим живот. Едноклетъчни живи организми, наречени микроорганизми или микроби, има навсякъде във въздуха, почвата и водата. Е. Головински, ВШ, 4. Човешкото тяло е обект на нападение от най-разнообразни микроорганизми, .. При това микробите не са пасивни обитатели на организма, а активни участници в много негови функции. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 4. Най-малките и най-просто устроените микроорганизми се наричат вируси .. По-сложно устроени и по-големи са рикетсиите. Още по-големи и по-сложни по устройство са микробите, наричани много често бактерии. НТМ, 1962, кн. 3, 22. Кръвта участва при топлорегулацията, защитата на организма от микроби, вируси и други чужди тела. Анат. VIII кл, 89. Най-голямата част от заразителните болести се причинява вследствие на развитието в организма на най-нисшите растения — бактериите, наречени на популярен язик микроби. Пряп., 1903, бр. 83, 2. ● Обр. Всяка неделя тоя вестник изригваше във въздуха една ужасна вълна от отрова, която внасяше микробите на разтлението във всяка душа. Ив. Вазов, Съч. IХ, 159.
— От гр. μικρός 'малък' + βίος 'живот' през фр. microbe или нем. Mikrobe.