МИНЦ, мѝнцът, мѝнца, мн. мѝнцове, след числ. мѝнца, м. 1. Стара златна австрийска монета. — И княз Богороди е готов да подкрепи легията. Нещо повече дори, сам той ще даде трийсет хиляди минца — огромна сума, нали? Ст. Дичев, ЗС I, 134. Това е била къщата на оня хаджи Вълчо, чиито тежки кервани са пренасяли беломорски памук до далечната Виена, а той е строил с минцовете си ханове и мостове. Н. Тихолов, ДКД, 218. — Ти знаеш ли какви пари има той? Цял казан минцове, турски лири и махмудии. А. Каралийчев, НЗ, 164.
2. Остар. Народно название на златни монети преди Освобождението. — Пълна е [чантата] с минцове. Сухо сръбско злато. Сърбия не жали парите си. Д. Талев, ГЧ, 120. То [златото] струва 15 пъти повече от среброто, тъй щото от една ока злато излизат близо до 350 дукати (минцове). С. Веженов, Х (превод), 67. Той не само поклонява (харизва) своята уречена плата в полза на приготовляваната война против Турция, но освен това поклонява още свои готови пари 100 хиляди цес. жълтици (минцове). НБ, 1876, бр. 2, 8.
— От нeм. Münze прeз срхр. minca.