МИНЬО̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи на миньор1. Влезе висок, около четиридесетгодишен мъж с миньорска лампа на челото и с кирка на рамо. П. Незнакомов, СНП, 151. Много занаяти научи бай Слави — лопатата, кирката, .., миньорския пистолет. Т. Монов, СЧ, 101. Ръководители на мината ни запознават най-напред с нейната история .. След това се събличаме в гардероба на мината, обличаме се в миньорски дрехи .. и ние се упътваме към рудника. Н. Фурнаджиев, МП, 75-76.
2. Който се отнася до миньор1. Още същата вечер новината за Емине обиколи миньорското селище. Б. Несторов, АР, 230. Той им обясни, че сега миньорският занаят не е вече такъв, какъвто е бил някога, а е поставен на съвсем модерни основи. Ив. Мартинов, М, 63. Пътят от мината „Артем“ до Шахти тъй много напомняше пейзажа на чешкия миньорски север. Нагъната местност, над която е надвиснал дим и прах. В. Геновска, ПЮФ, 34.