МИЧУ̀РИНКА ж. Сорт диня, която зрее рано. В Долина имаше бостан, засяваше го с мичуринки. Обича дините лете. Ст. Поптонев, НСС, 197. Децата дойдоха да го попитат дали днеска е донесъл узрели дини. Долу, в мазето, бе оставил две ей такива мичуринки ранозрейки, ще ги изнесе довечера. Ст. Поптонев, НСС, 198. Изпусна една доста едра любеница, тип мичуринка. Сп. Йончев, РБ, 41.
— От рус. собств.