МИЧУ̀РИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. Който се отнася до делото на съветския биолог селекционер Мичурин; мичуринов. Той [Мичурин] създаде сортове ябълки и круши, които издържат суровите зими .. Сега мичуринските сортове се разпространяват в нашите овощни градини. Бтн V и VI кл (превод), 11.
2. Който се отнася до град Мичурин и до мичуринец. Мичурински плаж.
◊ Мичуринско учение. Учение за наследствеността и изменчивостта на растенията, създадено от съветския учен И. В. Мичурин и неговите последователи, в което се изхожда от единството между организма и средата и решаващото влияние на средата върху организма.