МИШЀНА ж. 1. Изкуствена или естествена цел за уцелване при учебна или тренировъчна стрелба. Стрелецът се прицели бързо и гръмна. Сачмата удари един сантиметър над целта .. Дай още едно патронче! каза той, като се вглеждаше в мишената. Ем. Станев, ЯГ, 8. Рангел си припомни за сбора в Тетевенския балкан. Тогава всички стреляха и всички удариха мишените си. Д. Кисьов, Щ, 46. По реда на занятията дойде и стрелба с бойни патрони .. Мишените бяха поставени и граничарите се изправиха до огневия рубеж. Б. Несторов, СР, 100-101. Кръгова мишена. Неподвижна мишена. Плаваща мишена. Подвижна мишена. Правоъгълна мишена. Фигурна мишена.

2. Прен. Човек, който е обект на преследване, нападки, обвинения или одумки и присмех. Служебният му пост го прави постоянна мишена на журналистите и отношенията му с тях са просто колегиални. Г. Готев, ПШ, 169.

— Рус. мишень.


Източник: Речник на българския език (онлайн)