МЍШЕЧЕН1, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Мускулен. Никакви усилия на волята, никакво могъщество на духа не може да възвиси мишечната сила по-горе от известен предел. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 202.

МЍШЕЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Мишничен. Мишечна област.


Източник: Речник на българския език (онлайн)