МЍШКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Миши. Пчелицата не дочака втора покана. Спусна се надолу с гневно бръмчене и заби жилото си във влажншя мишкин нос. П. Бобев, ГЕ, 160. Планинците празнуваха мишкин ден, в който не трябваше да се работи, за да не се навъдят много мишки и да изпоядат всичко. П. Здравков, НД, 161.


Източник: Речник на българския език (онлайн)