МИШКУ̀ВАМ, -аш, несв. Разг. 1. За човек — ровя, търся да взема нещо, обикн. като се крия, за да не бъда видян. Хвърли се [Велика] към Нейка и го задърпа за ръката, помъкна го към старшията Илия, който идеше към тях. — Илия, дръж този мръсник! Ходи да мишкува из хорските къщи. Махни го от селото! К. Петканов, МЗК, 245. — Сега, като платиш каквото липсва вътре [в склада] .. — Я, тъй било то, други мишкуват, пък аз да плащам. Ст, 1968, бр. 1179, 2.
2. За животно — ловя мишки. Виждал съм кучета, които по този начин мишкуват или разравят дупките на лалугери. Това куче обаче нито мишкуваше, нито търсеше лалугер. Работата на лапите му беше ожесточена. Й. Радичков, СР, 220. Вълчицата беше се спряла, пристъпваше бавно, като че дебне и отведнъж се хвърляше, както правят котките, когато искат да уловят мишка .. вълчицата мишкуваше — най-недостойния лов на един вълк. Й. Йовков, ΒΑΧ, 153.