МЍШНИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до мишница (в 1 знач.). Предните клонове на спиналните нерви с изключение на гръдните се свързват по различни индивидуално проявени начини и образуват нервни сплитове: 1) шиен сплит, 2) мишничен сплит, З) поясен сплит и 4) кръстцов сплит. Ал. Гюровски, АЧ, 351. По-важни мускуле на горните крайници са делтовидният мускул, .., двуглавият и мишничният мускул, които сгъват ръката в лакътната става, .., мускулите на пръстите. Анат. VII кл, 32-33.
2. Остар. Книж. Мускулен. Те [животните] имат още и меса или все равно мишници или мускели, които образуват мишничната им или мускелната им система. В. Берон, ЕИ, 8.